Лазаровден е един от най-красивите и обичани български народни празници, който се отбелязва в съботата преди Цветница. Той е символ на пробуждането на природата, новото начало и надеждата за плодородие и благополучие.
Традицията повелява на този ден момичета, наричани лазарки, да обличат пъстри народни носии, да сплитат венци от цветя и да обикалят домовете в селото или града. С песни и благословии те пожелават здраве, щастие и берекет на стопаните. В замяна получават дарове – яйца, плодове или дребни лакомства.
Лазаруването е важен обред, който в миналото е бил своеобразен преход към зрелостта за младите момичета. Смятало се е, че всяка девойка трябва да „лазарува“, за да може да се омъжи. Песните, които изпълняват лазарките, са насочени към различни членове на семейството – за домакина, за младите, за децата, като всяка носи специално послание.
Празникът има и силна връзка с природата – той отбелязва началото на истинската пролет, когато всичко наоколо се събужда за нов живот. Венците от върбови клонки и цветя, които се плетат, са символ на здраве и дълголетие.
Днес Лазаровден продължава да се пази като жива традиция в много населени места в България. Детски градини, училища и читалища организират празнични прояви, чрез които предават на младите поколения богатството на българския фолклор.
Лазаровден ни напомня за силата на традициите, за красотата на българските обичаи и за връзката ни с природата и корените.
