Под килима- има ли кокичета?
Измина първата година от шеметните надежди на великия екип управленци, на които се падна честта с " две ходения до София да напълни хазната с 50 милиона лева".И от тези пари улици станаха(ли) чисти и равни, нощите светли и сигурни. Междублоковите пространства и жителите- изпълнени с нови надежди.
Казват, че политиците са най-добрите продавачи на големи надежди. И погледнете единствения информационен канал за публичност на общината.
Четем: Свободни работни места - няма спор те са надежда- стотици натири великия кметски екип.Енерго про - тока, то как ли да го платиш, слава богу, че ще има планови прекъсвания, сметката ще е по-малка. Ама тия не бяха ли частна фирма, защо ползват публичност от общината, плащат абонамент ли, на ръка на някого ли, на т.н. пиарки или чакат перките да има евтино ток?
И стигаме до апогея на публична надежда - ден след ден, кметът поздравява от неговия профил на страницата на общината.То едни клишета, препечатки, копи пейст, свежата мисъл личи да се не знае...Нищо не написахте публично за размера на данъците, за синята зона, за инфраструктурата на града, за спазарените боклуци, за годишен отчет, за визията за развитие на опустяващия град, за публичен отчет, за дейността на общинския радио възел,точка, която има само една точка на слушане. Чакаме да чуем, защото и кокичета чакаме.
Аматьор си ти, Перко, неможачи са твоите ора и журналята не могат да ти цъфнат нищото.
Няма кокичета. Има перки.
Лина Фотинова
Под килима- има ли кокичета?