Поклон пред паметта на Победителя при Тутракан

На днешния ден преди 98 години умира Пантелей Георгиев Киселов, известен като Победителят при Тутракан. Герой от отбраната на Видинската крепост по време на Сръбско-българската война, от сраженията при Гечкинли и Селиолу по време на Балканската война и от Добруджанската кампания през 1916 г.

Киселов е роден на 23 октомври 1863 г. в Свищов. След като руски части отсядат в дома му в навечерието на Освобождението, той решава да се посвети на военното дело. Приет е във Военното училище през 1880 г.

Генерал-майор Пантелей Киселов командва атаката срещу румънската крепост Тутракан, определяна като "непревземаема". Артилерийският обстрел изненадва румънските войски. Атаката продължава с развети знамена, под звуците на "Шуми Марица", "О, Добруджански край" и с гръмко "Ура!", българите връхлитат срещу силно укрепената Тутраканска крепост, която успяват да превземат само за 33 часа. По-късно дивизията на ген. Киселов участва и в пробива на Кубадинската позиция.

През 1919 г. е произведен в най-високото воинско звание – генерал от пехотата. Избран е за председател на офицерите от запаса, а след уволнението му от армията, съгласно Ньойския договор, е избран за почетен председател на дружеството. В Русе остава до 1926 г. Ежегодно участва в тържествата, посветени на годишнината от Тутраканската епопея в Русе, Шумен и Разград. Негова е идеята да се създаде Мемориал „Военна гробница – 1916 г.” На първата годишнина от битката, Щабът на дивизията излиза с призив за събиране на средства за изграждане на мавзолей-костница край Тутракан. Набират се първите средства от доброволни дарения. В края на 1926 г. Киселов се премества при сина си Георги в София и на 14 октомври следващата година умира.

Днес Мемориалът е достойна светиня на падналите воини и на ген. Пантелей Киселов.